Наскоро няколко души се опитаха да използват ИИ (изкуствен интелект), за да комуникират с починали роднини. Изкуственият интелект възпроизвежда гласове на мъртви хора, генерирани от истинско аудио, пише Vesti.bg. Това предизвика широка дискусия, както в обществената, така и в професионалната сфера, тъй като подобно възпроизвеждане не само имитира гласовете на вече починали хора, но и предизвиква остри емоционални реакции.
Трябва ли да използваме ИИ за комуникация с мъртви роднини и как това може да навреди, разкрива The Conversation.
Цифрово възкресение
Феноменът, който с помощта на изкуствен интелект прави възможно общуването с мъртви роднини, е наречен „дигитално възкресение“. Това включва използването на технологии с изкуствен интелект за възпроизвеждане на определени аспекти на починали хора, като техния глас или външен вид. Това може да осигури временно облекчаване на болката, но също така отваря дълбоки разговори на етични, философски и правни фронтове.
Според учените, възпроизвеждайки външния вид или гласа на любим човек, който е починал, можем да вярваме, че по някакъв начин продължаваме неговото съществуване или създаваме неговата сянка, лишена от смисъл.
Същността на човек несъмнено е нещо повече от набор от програмирани реакции или изображение на екрана и изглежда малко вероятно една цифрова симулация да улови дълбочината и уникалността на житейския опит, емоциите и мислите на човека.
Тук паметта играе важна роля. Дигиталното възкресение може да се разглежда като опит да запазим паметта, да запазим присъствието на тези, които сме изгубили.
Създаване на нови спомени
Но човешката памет не е статична – тя избира, променя, измества и адаптира, и пресъздавайки човек цифрово, рискуваме да променим собствените си автентични спомени за него.
Всъщност, според учените, рискуваме да създадем фалшиви спомени. Които ще са свързани с починал човек, но всъщност – ще са измислени.
Човешката идентичност е сложна мрежа от преживявания и взаимоотношения. Когато се опитваме да пресъздадем някого, ще се опитаме да уловим тази личност. Ние обаче по-скоро ще създадем идеализирана версия, която ще отговори на собствените ни очаквания и желания.
Смъртта е естествена част от живота и траурът е необходим, за да се примирим с тази загуба. И като се опитваме да поддържаме контакт с починалия чрез технология, ние се намесваме в този жизненоважен процес. Това може да ни попречи да продължим напред и да намерим мир в приемането на загубата.
В крайна сметка дигиталното възкресение повдига други въпроси, вече в правната сфера – кой има право да решава дали е необходимо цифрово възпроизвеждане на починал човек? Кой ще даде разрешение за това? Как да получите съгласието на човек, който вече не може да изрази желанията си?
Скръбта – като начин за печалба
Технологията винаги е бизнес и перспективата компаниите да печелят, като се намесват в нещо толкова дълбоко човешко и болезнено като загубата на любим човек, повдига допълнителни философски, етични и морални въпроси.
От етична гледна точка такъв бизнес нарушава основните принципи на уважение и достойнство, които трябва да ръководят нашите човешки взаимодействия. Скръбта е интимен и свещен процес, пътуване към приемане и вътрешен мир след значителна загуба.
Следователно търговската намеса в този процес може да се разглежда като форма на емоционална експлоатация, която използва хората в един от най-уязвимите моменти от живота им. Такъв бизнес може да изкриви процеса на скръб.
Не само това, учените вярват, че в основата на дигиталното възкресение се крие дълбок и смущаващ парадокс. В опита си да ни доближи до тези, които сме изгубили, технологията ни изправя пред неизбежната реалност на тяхното отсъствие, принуждавайки ни да поставим под въпрос не само природата на съществуването, но и същността на това какво означава да си човек.
